Иван Брегов и стихосбирката „И сърцето тренира своята смърт“

Издателство „Жанет 45“ и Иван Брегов представят „И сърцето тренира своята смърт“.
Модератор: Ренета Бакалова.

За най-новата поетична книга на Иван Брегов литературният редактор Десислава Желева: „Иван Брегов  е поет, мрачен, ироничен и вълнуващ като морето, около което е расъл. Стихотворенията му лесно влизат в спомените и тревогите ти, пасват им като ръкавица, защото той пише главно тогава – спомнящ си и тревожен, както се ражда онази поезия, с която искаш като с лепенка да залепиш сърцето“.

„Тук, в поезията, мога да си позволя най-луксозното в днешно време занимание – да бъда раним, да бъда крайно субективен във възприятията си, да не премълча нищо, което ми е важно, гонейки някакъв дългосрочен резултат. Тези две самоличности често си съперничат, не живеят в особена хармония като съквартиранти. Уморяват залинялото ми над книги и размисли тяло. Годините и режийните им все повече нарастват. Но съм спокоен, „и голямата страшна кобила / и човека със брадвата раснат““, споделя авторът пред Литературен вестник. Иван Брегов е юрист, правен експерт в Института за пазарна икономика.

„Стиховете в тази поезия на идеите са силно алегорични и философски и в същото време някак пределно житейско-битови и дискретно социално ангажирани. В тяхната ритмика и слог, по-скоро нетипични за контекста на съвременната млада поезия, се усеща нещо почти деветдесетарско, измамно просрочено. В „И сърцето тренира своята смърт“ (Жанет 45, 2023) Иван Брегов ни среща с отминаващия – всъщност неизбежно умиращия – между делнични въпроси и решения човек, онзи, когото годините на несвършващия Преход са разпръснали „по митинги, площади, обещания“. Сам част от закъснелите деца на Прехода, както ги нарича, той предлага една картография на родината между отъпканата кал на източния социализъм и празнотата ѝ подир отнесените от самолетите. „Съставен от пътници град – не останаха тук изпращачи“ е може би най-кратката дефиниция за забравената и изнесена извън себе си България, за диагнозата „Северозапад“ в тази „отменена родина“. На авторовите територии – неизменно градски, мрачни, есенно-зимни, синорни – се усеща едно всевластие на бита, една градска залутаност, неспособна да открие сякаш изход, едно спотайване в „уютната безизходица“ на примирението. И осъзнатост за крехката маргиналност на ония, които се лутат между смирението и съпротивата, които мислят и се колебаят, и също като врабчетата – остават изтикани от винаги оцеляващите и надделяващи над тези сладкопойни мечтатели гълъби, които все успяват да запазят правото си над плячката. Снегът, камъкът, биволите са сред преобладаващите метафори в поезията на Брегов. В последната си стихосбирка той сякаш осмисля неправедната твърдост на камъка в ръката си, все още застинал в онова състояние на Шрьодингер – и хвърлен, и нехвърлен срещу природата на силните“, пише за книгата и Антония Апостолова.

 

СЪВСЕМ ДРУГИ НЕЩА

Да кажем, така е по-лесно:
Ако захвърля часовника в снега
стрелките му за теб ще рият
времето на купчинки
безследно време. Но сега и то ме отминава,
наказва ме като изминат път напразно.
Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога
готов ще бъда
след теб навярно да приема
останалото време за живеене
като оставащото време за живот,
като оставащо ми време.
Сега живея сред отломки изоставени последици.
И пиша своите мечти до теб в снега.
А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща.
А вятърът е неуморен пощальон –
чука по вратите ни и тръгва без да съобщи.
И затова излизаме сред зимата
смутени, за да спомним и забравим
останалата пустота. Това е.

  • 00

    days

  • 00

    hours

  • 00

    minutes

  • 00

    seconds