Владислав Христов представя „Пойни птици“

Владислав Христов представя стихосбирката „Пойни птици“
Модератор: Петър Краевски

„Тази книга „ухае на барут и мащерка“. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката униформа, за да не го сбъркат с пойните птици. Един мъдър и чувствителен homo sapiens се движи замислено между нас и тях и има важни новини за всички ни“, написа Александър Шурбанов за най-новата книга на Владислав Христов.
В изданието авторът е събрал свои стихове от последните няколко години. “Текстовете са свързани най-вече с това, което споходи света през последните две години – войната в Украйна. Нямаше как, като пишещ човек да не реагирам на случващото се. Другата част от стиховете са свързани с природата и птиците, споделя Владислав Христов. Според наблюденията му, обществото започва да приема войната като нещо нормално, което до голяма степен е плашещо: “В последните месеци някои хора играят ролята на миротворци, други на съпротивители, но в крайна сметка всички реагираме с мълчание. Започваме да приемаме за реалност нормалността на войната. Превръщаме се в мълчаливи съучастници“.
„Пойните птици казват много, заедно с останалата дребна гад, кръстосващи света и превръщащи го естествено и без усилия, в стихове. Войната е още по-зловеща, тя е част от тяхното съществуване или смърт. Един неуморен и неуморим поглед към техния свят, и към своя, без да досажда на песните им. Макар понякога да са крясъци или само звуци. Поглед, който се превръща в спасение, дава възможност да оцелеем, въпреки жестокостите и всекидневните трагедии на дребните и често незабележими същества в съобщество с не по-значителни човеци“, написа за стихосбирката Палми Ранчев.

„Поезията на Владислав Христов с нейния капацитет за напрежение, обрати и ирония, е възможно най-идеалното представяне на един разделен и лицемерен народ. Лиричният глас на птичите песни срещу нарастващите сили на злото са едновременно антагонисти, но и със заплетени краища, така че началата им остават невидими. Владислав Христов представя нещо като поетическа „миграция” на пасторала и хайку през други литературни режими (към които ще добавя и военни стихотворения ), оставяйки чувството за големи сили поставени в малки форми. Това са версии на „пойната” песен, но и на тази, която пее, когато шип на безпощадни клони се забива в сърцето“, споделя Мария Калинова.

„Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир. Крайно време е хората да се променят, защото краят може да се окаже прекалено близо за всеки един от нас, читателите на тази брутално нежна в силата си поезия“, казва Стефан Иванов.

„Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите“, смята Катерина Стойкова.


Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика), 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2019), „Мопсът на Вазов“ (кратки прози, 2021), „Мед от оси” (фейлетони, 2023).

  • 00

    days

  • 00

    hours

  • 00

    minutes

  • 00

    seconds