Премиера на поетичната антология БЪЛГАРИЯ-ЛЮБОВ. Литературно четене

17.00 –  Къща „Хиндлиян“ (Стария град)

Издателство „Български писател“ и Съюз на българските писатели:

Премиера на поетичната антология БЪЛГАРИЯ-ЛЮБОВ, с участието на Боян Ангелов, Атанас Звездинов, Димитър Христов и пловдивски поети, участници в антологията, сред които са Иван Вълев, Иван Странджев, Минко Танев. Ще бъдат прочетени стихове на Тодор Биков посмъртно.

Лутайки се в лабиринта на всекидневието, все по-рядко ни остава време да погледнем нагоре, където сияят съзвездия от незабравими слова. Две от тях се наричат Отечество и Любов. Те дадоха име на поетичната антология „БЪЛГАРИЯ–ЛЮБОВ”, която събира вдъхновението на поети и поетеси от различни поколения, но с еднакво преклонение пред земята ни и пред любимите хора. Антологията започва с христоматийната „Татковина” от Петко Славейков и проследява пътя на новата българска поезия, прекосила въстания и погроми, войни и възкресения, победи и опиянения, огорчения и безнадеждност. Пишейки за Отечеството – татковина, поетите използват звукописите на свещената българска реч, родили стръмни пътеки кристални, по които се спускат сънищата ни. Пишейки за Любовта, поетите възкресяват надеждата, че в света винаги съществуват и красиви неща. А тирето между България и Любов е мостът, по който обичта към Отечеството се влива в обичта към любимия или любимата и обратно.

Съюзът на българските писатели има над 100 годишна история и в нея като в огледало са отразени величия и покруси. В трагичната 1919 г. писателите избират за свой почетен председател патриарха на литературата ни Иван Вазов. Никой друг наш писател не е удостояван от народа си със званието Народен поет, защото Вазов нарече българското слово „Език свещен на моите деди”, закле се да накаже ругателите и отрицателите на родната ни реч и извади от сянката на забравата великите наши просветители и революционери. А Христо Ботев с юнашката си саможертва доказа, че между думите и делата не съществуват различия, а най-великата любов е закодирана в дълга към Отечеството. Преминали през различни изпитания, поколенията български поети преодоляват лишения и опасности, но не изменят на своите копнежи, защото имат велики примери за подражание и достойни обекти за своята обич. Думите като небесен свод описват онова, което не могат да ни разкрият нито звуците, нито багрите с техните нюанси. Поезията е възвишена магия и успява да одухотвори въображението, дава му плът и го кара да полети из тайнописите на съдбата. Но няма нищо по-възвишено от съчетанието между стих и музика, между звукопис и пространствен образ.

Антология „БЪЛГАРИЯ–ЛЮБОВ” е илюстрирана от изявени български художници и това изобразително присъствие подсилва поетическите внушения, доказва единението между слово и багра, което е съчетание на две изкуства – словесното и изобразителното. Буян Филчев, Борислав Стоев, Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Димо Колибаров, Иван Газдов, Иван Нинов, Милко Божков, Светлин Русев и Стоимен Стоилов са високо ценени в България и чужбина както в областта на графиката, така също и в областите на живописта и скулптурата. Техни произведения са притежания на Националната художествена галерия и на всички художествени галерии в страната, откупуват се от частни колекционери, получават високи национални и международни отличия, включвани са в представителни експозиции и каталози на съвременното българско изкуство. Графичните творби, монографирани в антологията, са предоставени от авторите за подкрепа на свои колеги, за което изказваме искрена блaгодарност. Този техен жест е поредното доказателство, че са не само големи творци, но и големи личности.