Жела Георгиева за превода ѝ от сръбски на романите „Хартия с воден знак“ и „Иконостас на целия познат свят“ от Горан Петрович

✨ Заповядайте на среща с Жела Георгиева за превода ѝ от сръбски на романите „Хартия с воден знак“ и „Иконостас на целия познат свят“ от Горан Петрович.

📅 20 юни 2026 г.
🕒 18:00 ч.
📍 Сцена – бар ТеатъРа

👥 модератор: Ина Иванова

📖Преди повече от двайсет години сръбският писател Горан Петрович започва роман, който толкова се разроява и разраства откъм теми, персонажи, събития, географски територии и времеви периоди, че естествено налага създаването на цикъл от романи. Междувременно Петрович написва няколко сборника с разкази и романи, преведени на 17 езика.

Първото произведение от този цикъл „Хартия с воден знак“ разказва за едно събитие в Ренесансова Италия – похода на Неаполската кралица Джована Ненаситната до град Амалфи с голяма свита, сред която и десетима писатели, за да се сдобие с най-фината хартия за любовно писмо до своя нов възлюбен. Действието във втория ръкав на този „роман делта“ – „Иконостас на целия познат свят“ – е ситуирано в 15 век, но се отнася до сръбската история. Току-що построеният дворец на деспот Стефан Лазаревич трябва да бъде обзаведен както подобава за палата на един владетел – с фин балдахин от Дубровник, с пухени завивки от Пеща, негаснещи кандила от Солун, светозарни икони от Света Гора… Доставките стават с ладии, натоварени на магарета или пренасяни на гръб от носачи, само светците от иконите, около сто на брой, решават да тръгнат към сръбската столица сами, без чужда помощ. Именно пътешествието на иконите и техните приключения се превръща в централна тема на тази фантастична повест и в своеобразен иконостас на целия познат свят. В края на краищата до двореца на деспота успява да стигне само една, повредена до степен да не може да се познае коя е.

📚 Горан Петрович (1961–2024 ) е един от най-забележителните съвременни сръбски писатели. Следва югославска и сръбска литература в Белградския университет. Дълги години работи във филиала на градската библиотека в Кралево, на петдесетина метра от манастира „Жича“. Бил е главен редактор на литературното списание „Повеля“, главен редактор на издателството на библиотека „Стефан Първовенчани“ в Кралево и редактор в „Службени гласник“. Редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Пише главно проза. Неговите разкази и романи са издадени в 140 издания, от които в чужбина. Двайсетина от разказите му са включени в сръбски и чуждестранни антологии на разказа. Носител е на редица национални и международни литературни награди.

📚Жела Георгиева завършва славянска филология в Софийския университет с първа специалност сръбски и хърватски език и литература и втора – руски език. Близо три десетилетия работи като редактор в някогашното издателство за детско-юношеска литература „Отечество“ и в списание и издателство „Панорама“ на Съюза на преводачите в България. Превела е десетки творби от сръбски, хърватски и руски език от автори като Иво Андрич, Данило Киш, Дубравка Угрешич, Драгослав Михайлович, Меша

Селимович, Милорад Павич, Горан Петрович, Игор Щикс, Леонид Леонов, Гайто Газданов. Смята за голям късмет в живота си, че семейната ѝ среда и почти цялото ѝ по-близко и по-далечно приятелско обкръжение е от хора на словото и книгите, на чийто талант не спира да се възхищава. 

Вход свободен.

Събитието се организира от литературен фестивал „Пловдив чете“ като част от Календара на културните събития на град Пловдив за 2026 г. и с подкрепата на Община Пловдив.