Валентина Радинска за превода по Инокентий Аненски – „Стихотворения“ и „Книги на отраженията“

18.00 – Културен център „Тракарт“ (подлез Археологически)

„Пловдив чете“ и издателство „Захарий Стоянов“ представят Валентина Радинска като преводачка с два тома с творби на Инокентий Аненски – „Стихотворения“ и „Книги на отраженията“  Инокентий Аненски (1855-1909) е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет. „Идеалният поет последователно, ако не и едновременно е бил и пророк (не говоря вече за богове), и ковач, и гладиатор, и Буда, и демон, и още някакъв, освен множеството си стихийни и материални уподобявания – отбелязва Аненски в статията си „Какво е поезията?“.

Животът и делото му, като изключим пребиваването му зад граница и из Русия, както и кратката му служба в Киев, са свързани с Петербург и Царско село. Измежду преподавателите и учащите се в учебните заведения, където е работил, са излезли ярки дейци на изкуството и културта в Русия: Н. Гумильов, Н. Пунин, Д. Кленовски и др. Под въздействието на поезията и личността на художника се е намирала и Анна Ахматова. За много дълги години лириката на Аненски е обречена на „забвение“, дори самите символисти не са разпознали гениалния творец, а негови истински наследници са се оказали писателите от следващото поколение, чак до Маяковски. Критическата му проза, възприемана от съвременниците му с голямо раздразнение, днес се смята за връх в руския естетизъм. В поредицата от руски и чужди писатели за Аненски на първо място е било изкуството на Достоевски – „поетът на нашата съвест“. „Тази книга се състои от десет очерка – пише той в предговора си към „Книги на отраженията“. – нарекох ги отражения. И ето защо: критикът обикновено стои извън произведението, той го анализира и оценява. Той не само е извън него, но и някъде над него.“ Освен за Достоевски, Аненски пише своите очерци за Гогол, Тургенев, Лермонтов, Горки, Хайне и др.

Съставителството и превода на двете книги са на випусничката на Литературния институт „Максим Горки“ – Москва, поетесата Валентина Радинска, а предговорът е от големия руски критик и изследовател проф. Владимир Смирнов.