Антония Апостолова в Пловдив

Откриваме поредния сезон на Литературен салон Spirt & Spirit с един тревожен и висок разговор – за загубите, фантазмите, отложените болки и семейството.
За достоверността и фикцията – в живота и литература.
За онова, което ни крепи, и всичко, което методично ни съсипва.

модератор: Александър Секулов

„Животът сам се погрижваше да му осигури аналози на дом, подобия на семейство, форми на потомство. Те бяха находка – не даденост; избор – не биология; конструкт – не кръв“, разсъждава героя ми. Той винаги е чувствал като родни и сродни други хора, не дадените му по жребия на родовата съдба и гените. И затова страда от синдрома на „другаде“-то (подобен на този за „златния век“) – илюзия, че ценността не е тук, че тя е отместена, трудно или изцяло недостъпна.“, казва Антония Апостолова.

____

Антония Апостолова е завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Петнайсет години работи като редактор и журналист във водещи български медии. Създава литературния сайт „Литературни разговори“, в който публикува рецензии за книги, интервюта с писатели и новини за предстоящи заглавия. Преводач на израелския поет Амир Ор – „Езикът казва“ (2017). През 1994 г. излиза първата ѝ книга – поетичният сборник „Солена ябълка“. Авторка е още на книгите „Потъване в мъртво море“ (сборник с разкази, 2019) и „Нас, които ни няма“ (роман, 2021), „Болката идва по-късно“ (роман, 2025). Оперативен критик към „Литературен вестник“.